Робот
Стенеше Земята ,, обновена,,
Изглеждаше разпъната и разкривена
Потресена от вик за помощ
Ръцете си протегнах в немощ.
Викът и грохот безпощаден
С тон ужасен и еднакво равен
Преливащ в цветове незнайни
Гневи се с урагани трайни.
Земята тъпчеше Робот
Създаден от Човекът Сноб
Циклоп, огромен, снажен
Тъпчеше животът маловажен.
Човешки разум в мъничко кълбо
Съчиняваше последното писмо
Превит на ивици, усамотен
Изпращаше последният си ден!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Николова Всички права запазени
