25.03.2020 г., 8:07 ч.

Робот 

  Поезия » Философска
713 3 1

Стенеше Земята ,, обновена,, 

Изглеждаше разпъната и разкривена

Потресена от вик за помощ

Ръцете си протегнах в немощ. 

 

Викът и грохот безпощаден

С тон ужасен и еднакво равен

Преливащ в цветове незнайни

Гневи се с урагани трайни. 

 

Земята тъпчеше Робот

Създаден от Човекът Сноб

Циклоп, огромен, снажен

Тъпчеше животът маловажен. 

 

Човешки разум в мъничко кълбо

Съчиняваше последното писмо

Превит на ивици, усамотен

Изпращаше последният си ден! 

 

© Мария Николова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??