Стенеше Земята ,, обновена,, 

Изглеждаше разпъната и разкривена

Потресена от вик за помощ

Ръцете си протегнах в немощ. 

Викът и грохот безпощаден

С тон ужасен и еднакво равен

Преливащ в цветове незнайни

Гневи се с урагани трайни. 

Земята тъпчеше Робот

Създаден от Човекът Сноб

Циклоп, огромен, снажен

Тъпчеше животът маловажен. 

Човешки разум в мъничко кълбо

Съчиняваше последното писмо

Превит на ивици, усамотен

Изпращаше последният си ден!