Mimoza20 (Мария Николова)
13 123

25 мар. 2020 г., 08:07

Робот

Поэзия » Философская

1.2K 3 0

Стенеше Земята ,, обновена,,

Изглеждаше разпъната и разкривена

Потресена от вик за помощ

Ръцете си протегнах в немощ.

Викът и грохот безпощаден

С тон ужасен и еднакво равен

Преливащ в цветове незнайни

Гневи се с урагани трайни.

Земята тъпчеше Робот

Създаден от Човекът Сноб

Циклоп, огромен, снажен

Тъпчеше животът маловажен.

Човешки разум в мъничко кълбо

Съчиняваше последното писмо

Превит на ивици, усамотен

Изпращаше последният си ден!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поэзия 5.9K 5.0

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Поэзия 5.3K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поэзия 5.1K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поэзия 5.6K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поэзия 4.2K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬