23 feb 2025, 5:54

Родна земя

  Poesía » Civil
387 2 3

Докосваш ме с обич пресвята

и будиш ме в светлия ден,

родино - с любов си богата,

от нея съм аз окрилен!

 

Вървя под звездите ти ясни,

под твоето синьо небе,

по твоите пътища красни

ме твоята песен зове!

 

Сърцето ти стопля земята - 

пулсира и в моята гръд!

Тук само, родино, цветята

напролет с мечтите цъфтят!

 

Как искам с теб, майчице моя,

епохи да бих преживял,

че винаги, винаги твоят

пресвят лик е в слънце изгрял!

 

И силна с вековната слава,

Българийо, грееш една

и наша си твърд величава,

и наша си свидна страна!

 

По лунни пътеки минавам

и теб преоткривам в съня,

защото за миг не забравям,

теб, майчице родна земя!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© МАРИАН КРЪСТЕВ Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...