23 feb 2025, 5:54

Родна земя

  Poesía » Civil
379 2 3

Докосваш ме с обич пресвята

и будиш ме в светлия ден,

родино - с любов си богата,

от нея съм аз окрилен!

 

Вървя под звездите ти ясни,

под твоето синьо небе,

по твоите пътища красни

ме твоята песен зове!

 

Сърцето ти стопля земята - 

пулсира и в моята гръд!

Тук само, родино, цветята

напролет с мечтите цъфтят!

 

Как искам с теб, майчице моя,

епохи да бих преживял,

че винаги, винаги твоят

пресвят лик е в слънце изгрял!

 

И силна с вековната слава,

Българийо, грееш една

и наша си твърд величава,

и наша си свидна страна!

 

По лунни пътеки минавам

и теб преоткривам в съня,

защото за миг не забравям,

теб, майчице родна земя!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© МАРИАН КРЪСТЕВ Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...