23.02.2025 г., 5:54

Родна земя

377 2 3

Докосваш ме с обич пресвята

и будиш ме в светлия ден,

родино - с любов си богата,

от нея съм аз окрилен!

 

Вървя под звездите ти ясни,

под твоето синьо небе,

по твоите пътища красни

ме твоята песен зове!

 

Сърцето ти стопля земята - 

пулсира и в моята гръд!

Тук само, родино, цветята

напролет с мечтите цъфтят!

 

Как искам с теб, майчице моя,

епохи да бих преживял,

че винаги, винаги твоят

пресвят лик е в слънце изгрял!

 

И силна с вековната слава,

Българийо, грееш една

и наша си твърд величава,

и наша си свидна страна!

 

По лунни пътеки минавам

и теб преоткривам в съня,

защото за миг не забравям,

теб, майчице родна земя!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© МАРИАН КРЪСТЕВ Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...