23 февр. 2025 г., 05:54

Родна земя

388 2 3

Докосваш ме с обич пресвята

и будиш ме в светлия ден,

родино - с любов си богата,

от нея съм аз окрилен!

 

Вървя под звездите ти ясни,

под твоето синьо небе,

по твоите пътища красни

ме твоята песен зове!

 

Сърцето ти стопля земята - 

пулсира и в моята гръд!

Тук само, родино, цветята

напролет с мечтите цъфтят!

 

Как искам с теб, майчице моя,

епохи да бих преживял,

че винаги, винаги твоят

пресвят лик е в слънце изгрял!

 

И силна с вековната слава,

Българийо, грееш една

и наша си твърд величава,

и наша си свидна страна!

 

По лунни пътеки минавам

и теб преоткривам в съня,

защото за миг не забравям,

теб, майчице родна земя!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© МАРИАН КРЪСТЕВ Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....