Feb 23, 2025, 5:54 AM

Родна земя

  Poetry » Civic
386 2 3

Докосваш ме с обич пресвята

и будиш ме в светлия ден,

родино - с любов си богата,

от нея съм аз окрилен!

 

Вървя под звездите ти ясни,

под твоето синьо небе,

по твоите пътища красни

ме твоята песен зове!

 

Сърцето ти стопля земята - 

пулсира и в моята гръд!

Тук само, родино, цветята

напролет с мечтите цъфтят!

 

Как искам с теб, майчице моя,

епохи да бих преживял,

че винаги, винаги твоят

пресвят лик е в слънце изгрял!

 

И силна с вековната слава,

Българийо, грееш една

и наша си твърд величава,

и наша си свидна страна!

 

По лунни пътеки минавам

и теб преоткривам в съня,

защото за миг не забравям,

теб, майчице родна земя!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© МАРИАН КРЪСТЕВ All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...