25 mar 2011, 11:56

Роднините и близките

  Poesía » Otra
1.8K 0 8

Дори да ни ядосват понякога близките

и сърцето ни яростно да негодува,

че не са такива, каквито ги искаме,

но те съществуват, но те съществуват...

 

Резки са думите. Боли понякога,

че ни корят. И умът се бунтува.

Мненията им не зачитаме всякога,

но те съществуват, но те съществуват...

 

Когато внезапно, болезнено страшно

си тръгне завинаги близък роднина,

в миг проумяваме колко е важно

още в този живот да му простиме.

 

Да помним, да знаем, че той ни обича,

макар че обратното все ни се струва.

Доброто ни мисли по начин различен

и като част от нас съществува.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нина Чилиянска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...