25.03.2011 г., 11:56 ч.

Роднините и близките 

  Поезия » Друга
1710 0 8

Дори да ни ядосват понякога близките

и сърцето ни яростно да негодува,

че не са такива, каквито ги искаме,

но те съществуват, но те съществуват...

 

Резки са думите. Боли понякога,

че ни корят. И умът се бунтува.

Мненията им не зачитаме всякога,

но те съществуват, но те съществуват...

 

Когато внезапно, болезнено страшно

си тръгне завинаги близък роднина,

в миг проумяваме колко е важно

още в този живот да му простиме.

 

Да помним, да знаем, че той ни обича,

макар че обратното все ни се струва.

Доброто ни мисли по начин различен

и като част от нас съществува.

 

© Нина Чилиянска Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??