25 мар. 2011 г., 11:56

Роднините и близките

1.8K 0 8

Дори да ни ядосват понякога близките

и сърцето ни яростно да негодува,

че не са такива, каквито ги искаме,

но те съществуват, но те съществуват...

 

Резки са думите. Боли понякога,

че ни корят. И умът се бунтува.

Мненията им не зачитаме всякога,

но те съществуват, но те съществуват...

 

Когато внезапно, болезнено страшно

си тръгне завинаги близък роднина,

в миг проумяваме колко е важно

още в този живот да му простиме.

 

Да помним, да знаем, че той ни обича,

макар че обратното все ни се струва.

Доброто ни мисли по начин различен

и като част от нас съществува.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нина Чилиянска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...