25 мар. 2011 г., 11:56

Роднините и близките

1.8K 0 8

Дори да ни ядосват понякога близките

и сърцето ни яростно да негодува,

че не са такива, каквито ги искаме,

но те съществуват, но те съществуват...

 

Резки са думите. Боли понякога,

че ни корят. И умът се бунтува.

Мненията им не зачитаме всякога,

но те съществуват, но те съществуват...

 

Когато внезапно, болезнено страшно

си тръгне завинаги близък роднина,

в миг проумяваме колко е важно

още в този живот да му простиме.

 

Да помним, да знаем, че той ни обича,

макар че обратното все ни се струва.

Доброто ни мисли по начин различен

и като част от нас съществува.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нина Чилиянска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...