Роднините и близките
Дори да ни ядосват понякога близките
и сърцето ни яростно да негодува,
че не са такива, каквито ги искаме,
но те съществуват, но те съществуват...
Резки са думите. Боли понякога,
че ни корят. И умът се бунтува.
Мненията им не зачитаме всякога,
но те съществуват, но те съществуват...
Когато внезапно, болезнено страшно
си тръгне завинаги близък роднина,
в миг проумяваме колко е важно
още в този живот да му простиме.
Да помним, да знаем, че той ни обича,
макар че обратното все ни се струва.
Доброто ни мисли по начин различен
и като част от нас съществува.
© Нина Чилиянска All rights reserved.
