26 nov 2017, 18:46
Родопчанка
Тя, вечер палеше звездите
и често взираше се в тях.
Целуваше ги със очите,
облени е сълзи или смях.
Божественото и отива
в домът – Славееви гори.
Непреклонена и красива,
тя радост е, но и боли.
От билки прави си постеля
и не предава своят род.
Едни наричали я Хера,
а други - вяра за живот. ...
и често взираше се в тях.
Целуваше ги със очите,
облени е сълзи или смях.
Божественото и отива
в домът – Славееви гори.
Непреклонена и красива,
тя радост е, но и боли.
От билки прави си постеля
и не предава своят род.
Едни наричали я Хера,
а други - вяра за живот. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión Registrarse© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados
Propuestas
© 2003-2025, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
