26.11.2017 г., 18:46 ч.

Родопчанка 

  Поезия
1413 1 3
Тя, вечер палеше звездите
и често взираше се в тях.
Целуваше ги със очите,
облени е сълзи или смях.
Божественото и отива
в домът – Славееви гори.
Непреклонена и красива,
тя радост е, но и боли.
От билки прави си постеля
и не предава своят род.
Едни наричали я Хера,
а други - вяра за живот. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Предложения
: ??:??