Родопчанка
Тя, вечер палеше звездите
и често взираше се в тях.
Целуваше ги със очите,
облени е сълзи или смях.
Божественото и отива
в домът – Славееви гори.
Непреклонена и красива,
тя радост е, но и боли.
От билки прави си постеля
и не предава своят род.
Едни наричали я Хера,
а други - вяра за живот.
Във вените със кръв тракийска,
в сърцето тупка свобода.
Такава, Бог, я сам поиска
и подари и планина.
Родопски дух, родопска гайда,
родопски смисъл и завет.
Тя знае, че е родопчанка
преди да се роди човек.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валентин Йорданов Все права защищены
