Тя, вечер палеше звездите
и често взираше се в тях.
Целуваше ги със очите,
облени е сълзи или смях.
Божественото и отива
в домът – Славееви гори.
Непреклонена и красива,
тя радост е, но и боли.
От билки прави си постеля
и не предава своят род.
Едни наричали я Хера,
а други - вяра за живот. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up