3 may 2008, 11:07

Родопска хижа

1.1K 0 7


Горящата клада -
                    последна въздишка
                                             на някой вековен дъб -
разказва на стара камина истории
                                                        в минало време.
Две безхарактерни свещи
                                            свенливо димят,
привиквайки
                       неспокойния дух
                                                  на звяр непогребан.

Щастлив е прозорецът,
                              най-сетне дочакал
                                                         ласка на дъжд.
Отвън
           кукумявка се впуска
                                              в любовни игрички.
Най-странното в тази хижа
                                               е онзи млад мъж.
Зарязал гола муза във тъмното -
                                                      стихове срича.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Красимир Йорданов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...