3 мая 2008 г., 11:07

Родопска хижа

1.1K 0 7


Горящата клада -
                    последна въздишка
                                             на някой вековен дъб -
разказва на стара камина истории
                                                        в минало време.
Две безхарактерни свещи
                                            свенливо димят,
привиквайки
                       неспокойния дух
                                                  на звяр непогребан.

Щастлив е прозорецът,
                              най-сетне дочакал
                                                         ласка на дъжд.
Отвън
           кукумявка се впуска
                                              в любовни игрички.
Най-странното в тази хижа
                                               е онзи млад мъж.
Зарязал гола муза във тъмното -
                                                      стихове срича.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Красимир Йорданов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...