19 nov 2009, 7:44

Рожден ден

  Poesía » Otra
1.4K 1 31

 

                           В памет на мама

 

 

Когато тишината заговори

с гласа ти топъл и до болка скъп

и ласкаво погалиш пак отгоре

лицето ми с ефирния си дъх,

лъчите слънчеви докрай пробият

мъглата с мирис на внезапен дъжд,

дъга, посята от взаимност жива,

молитвено разцъфне в мойта гръд,

тогава знам, че винаги си с мене -

закриляш ме с небесна доброта.

 

На този ден с любов благословена

букет от стихове ще ти даря...

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Вилдан Сефер Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...