19.11.2009 г., 7:44

Рожден ден

1.4K 1 31

 

                           В памет на мама

 

 

Когато тишината заговори

с гласа ти топъл и до болка скъп

и ласкаво погалиш пак отгоре

лицето ми с ефирния си дъх,

лъчите слънчеви докрай пробият

мъглата с мирис на внезапен дъжд,

дъга, посята от взаимност жива,

молитвено разцъфне в мойта гръд,

тогава знам, че винаги си с мене -

закриляш ме с небесна доброта.

 

На този ден с любов благословена

букет от стихове ще ти даря...

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вилдан Сефер Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...