19.11.2009 г., 7:44

Рожден ден

1.4K 1 31

 

                           В памет на мама

 

 

Когато тишината заговори

с гласа ти топъл и до болка скъп

и ласкаво погалиш пак отгоре

лицето ми с ефирния си дъх,

лъчите слънчеви докрай пробият

мъглата с мирис на внезапен дъжд,

дъга, посята от взаимност жива,

молитвено разцъфне в мойта гръд,

тогава знам, че винаги си с мене -

закриляш ме с небесна доброта.

 

На този ден с любов благословена

букет от стихове ще ти даря...

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вилдан Сефер Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...