24 nov 2020, 23:37

Рождение

  Poesía
674 0 0

Роди ме, майко, и без късмет.

Но хвърли ми пъпа на казана.

После само гледай и не ме мисли.

Без радост в живота няма да остана.

 

Роди ме, майко, и на полето.

Но не чакай от мене сърпа да хвана.

И ако някой път ме намериш в сламата.

Да знаеш, че там се спи най-сладко.

 

Роди ме, майко, на лозето дори.

Но заклевам те, оттам не ме прибирай.

Остави ме да се бия с мравки и оси.

За всяко зрънце ферментирало.

 

Роди ме, майко, където щеш.

Аз все ще намеря пътя забранен.

Пък ако случайно някак се изгубя.

Прелей малко винце и за мене.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ваня Накова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...