Nov 24, 2020, 11:37 PM

Рождение

  Poetry
672 0 0

Роди ме, майко, и без късмет.

Но хвърли ми пъпа на казана.

После само гледай и не ме мисли.

Без радост в живота няма да остана.

 

Роди ме, майко, и на полето.

Но не чакай от мене сърпа да хвана.

И ако някой път ме намериш в сламата.

Да знаеш, че там се спи най-сладко.

 

Роди ме, майко, на лозето дори.

Но заклевам те, оттам не ме прибирай.

Остави ме да се бия с мравки и оси.

За всяко зрънце ферментирало.

 

Роди ме, майко, където щеш.

Аз все ще намеря пътя забранен.

Пък ако случайно някак се изгубя.

Прелей малко винце и за мене.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ваня Накова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...