29 dic 2018, 22:28

Рождество 3

  Poesía
448 0 2

 

Господ Бог ще каним на вечеря.
Той ще спре до дясното ни рамо.
С шепи доброта ще ни отмери.
Ще ни милва с погледа си само.

 

И - отгатнал всички наши грешки,
в тайните невидимо надникнал,
в греховете, земни и човешки -
Бог ще каже, че ни е обикнал.

 

Че познава кътчетата тихи, 
дето пазим слабости дузина.
И през изпитания най-лихи
ще е с нас, докато ги преминем.

 

В мигове най-кобни и най-черни
злото ни отстрелва  на откоси.
Неговите стъпки щом не мернем,
значи Господ на ръце ни носи.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нина Чилиянска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Пълно е с любов към Бога!
  • Колко му трябва на човек да кривне от правия път! Допада ми доверието на лирическата към Господ и неговия замисъл за нас, човеците.

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...