Господ Бог ще каним на вечеря.
Той ще спре до дясното ни рамо.
С шепи доброта ще ни отмери.
Ще ни милва с погледа си само.
И - отгатнал всички наши грешки,
в тайните невидимо надникнал,
в греховете, земни и човешки -
Бог ще каже, че ни е обикнал.
Че познава кътчетата тихи,
дето пазим слабости дузина.
И през изпитания най-лихи
ще е с нас, докато ги преминем.
В мигове най-кобни и най-черни
злото ни отстрелва на откоси.
Неговите стъпки щом не мернем,
значи Господ на ръце ни носи.
© Нина Чилиянска Всички права запазени