Dec 29, 2018, 10:28 PM

Рождество 3

  Poetry
443 0 2

 

Господ Бог ще каним на вечеря.
Той ще спре до дясното ни рамо.
С шепи доброта ще ни отмери.
Ще ни милва с погледа си само.

 

И - отгатнал всички наши грешки,
в тайните невидимо надникнал,
в греховете, земни и човешки -
Бог ще каже, че ни е обикнал.

 

Че познава кътчетата тихи, 
дето пазим слабости дузина.
И през изпитания най-лихи
ще е с нас, докато ги преминем.

 

В мигове най-кобни и най-черни
злото ни отстрелва  на откоси.
Неговите стъпки щом не мернем,
значи Господ на ръце ни носи.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нина Чилиянска All rights reserved.

Comments

Comments

  • Пълно е с любов към Бога!
  • Колко му трябва на човек да кривне от правия път! Допада ми доверието на лирическата към Господ и неговия замисъл за нас, човеците.

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...