29 дек. 2018 г., 22:28

Рождество 3

442 0 2

 

Господ Бог ще каним на вечеря.
Той ще спре до дясното ни рамо.
С шепи доброта ще ни отмери.
Ще ни милва с погледа си само.

 

И - отгатнал всички наши грешки,
в тайните невидимо надникнал,
в греховете, земни и човешки -
Бог ще каже, че ни е обикнал.

 

Че познава кътчетата тихи, 
дето пазим слабости дузина.
И през изпитания най-лихи
ще е с нас, докато ги преминем.

 

В мигове най-кобни и най-черни
злото ни отстрелва  на откоси.
Неговите стъпки щом не мернем,
значи Господ на ръце ни носи.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нина Чилиянска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Пълно е с любов към Бога!
  • Колко му трябва на човек да кривне от правия път! Допада ми доверието на лирическата към Господ и неговия замисъл за нас, човеците.

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...