Най-скъпият подарък имам на света.
Истинско куче - приятел за игра.
Казва се Роко – порода вълчак.
До него изглеждам същински юнак.
Негов дресьор съм заставам отпред.
Моите команди изпълнява поред.
Но днес вкъщи с мама ще стоя.
Настинал съм. И… заваля.
Роко подвил опашка тъжно скимти.
Като вярна стража до вратата се сви.
Дали се страхува когато вали?
Все още е бебе и прави бели.
Събори любимата саксия на мама.
Възглавниците разпокъса на дивана.
В джипа на татко - изръфа колана.
От лехата със зеленчуци нищо не остана.
Купата с храна обърна с лапа,
на котката - опашката захапа.
На батута мрежата скъса.
Обувките ми скри. Още ги търся.
- Роко, с тебе пак ще играя.
Научи правилата, както аз ги зная!
Гледаш ме виновно – дай да те погаля.
Роко завъртя опашка и радостно излая.
Миглена Хаджипенчева
© Миглена Хаджипенчева Todos los derechos reservados