Jan 30, 2020, 11:03 AM  

Роко

  Poetry
1.5K 0 1

Най-скъпият подарък имам на света.

Истинско куче - приятел за игра.

Казва се Роко – порода вълчак.

До него изглеждам същински юнак.

 

Негов дресьор съм заставам отпред.

Моите команди изпълнява поред.

Но днес вкъщи с мама ще стоя.

Настинал съм. И… заваля.

 

Роко подвил опашка тъжно скимти.

Като вярна стража до вратата се сви.

Дали се страхува когато вали?

Все още е бебе и прави  бели.

 

Събори любимата саксия на мама.

Възглавниците разпокъса на дивана.

В джипа на татко - изръфа колана.

От лехата със зеленчуци нищо не остана.

 

Купата с храна обърна с лапа,

на котката - опашката захапа.

На батута мрежата скъса.

Обувките ми скри. Още ги търся.

 

- Роко, с тебе пак ще играя.

Научи правилата, както аз ги зная!

Гледаш ме виновно – дай да те погаля.

Роко завъртя опашка и радостно излая.

 

 

Миглена Хаджипенчева

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Миглена Хаджипенчева All rights reserved.

The work is a contestant:

11 place

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...