30.01.2020 г., 11:03  

Роко

1.5K 0 1

Най-скъпият подарък имам на света.

Истинско куче - приятел за игра.

Казва се Роко – порода вълчак.

До него изглеждам същински юнак.

 

Негов дресьор съм заставам отпред.

Моите команди изпълнява поред.

Но днес вкъщи с мама ще стоя.

Настинал съм. И… заваля.

 

Роко подвил опашка тъжно скимти.

Като вярна стража до вратата се сви.

Дали се страхува когато вали?

Все още е бебе и прави  бели.

 

Събори любимата саксия на мама.

Възглавниците разпокъса на дивана.

В джипа на татко - изръфа колана.

От лехата със зеленчуци нищо не остана.

 

Купата с храна обърна с лапа,

на котката - опашката захапа.

На батута мрежата скъса.

Обувките ми скри. Още ги търся.

 

- Роко, с тебе пак ще играя.

Научи правилата, както аз ги зная!

Гледаш ме виновно – дай да те погаля.

Роко завъртя опашка и радостно излая.

 

 

Миглена Хаджипенчева

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Миглена Хаджипенчева Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

11 място

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...