8 ago 2008, 21:33

Ромео и Жулиета

  Poesía
1K 0 1

РОМЕО И ЖУЛИЕТА

 

То беше преди толкова години,

разказва вятърът на пожълтелите листа.

От свада между родове, роднини

изгряла чиста любовта.

Времето тече, минават дни.

Денят с нощта се сменят...

Вятърът разказва за нещастните души,

които и в смъртта не си изменят.

Дъждът изми очите на земята.

Ехото зашепна във планински пещери.

Перото се опита да закърпи в стихове душата,

но счупи се и на таланта си изневери.

Думите са бедни да опишат

любовта им чиста и пресвята.

Четката не би могла да диша

със своите бои върху платната.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Венцислав Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...