РОМЕО И ЖУЛИЕТА
То беше преди толкова години,
разказва вятърът на пожълтелите листа.
От свада между родове, роднини
изгряла чиста любовта.
Времето тече, минават дни.
Денят с нощта се сменят...
Вятърът разказва за нещастните души,
които и в смъртта не си изменят.
Дъждът изми очите на земята.
Ехото зашепна във планински пещери.
Перото се опита да закърпи в стихове душата,
но счупи се и на таланта си изневери.
Думите са бедни да опишат
любовта им чиста и пресвята.
Четката не би могла да диша
със своите бои върху платната.
© Венцислав All rights reserved.
думите са бедни да опишат любовта им чиста и пресвята...