Aug 8, 2008, 9:33 PM

Ромео и Жулиета

  Poetry
1K 0 1

РОМЕО И ЖУЛИЕТА

 

То беше преди толкова години,

разказва вятърът на пожълтелите листа.

От свада между родове, роднини

изгряла чиста любовта.

Времето тече, минават дни.

Денят с нощта се сменят...

Вятърът разказва за нещастните души,

които и в смъртта не си изменят.

Дъждът изми очите на земята.

Ехото зашепна във планински пещери.

Перото се опита да закърпи в стихове душата,

но счупи се и на таланта си изневери.

Думите са бедни да опишат

любовта им чиста и пресвята.

Четката не би могла да диша

със своите бои върху платната.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Венцислав All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...