Aug 8, 2008, 9:33 PM

Ромео и Жулиета

  Poetry
1K 0 1

РОМЕО И ЖУЛИЕТА

 

То беше преди толкова години,

разказва вятърът на пожълтелите листа.

От свада между родове, роднини

изгряла чиста любовта.

Времето тече, минават дни.

Денят с нощта се сменят...

Вятърът разказва за нещастните души,

които и в смъртта не си изменят.

Дъждът изми очите на земята.

Ехото зашепна във планински пещери.

Перото се опита да закърпи в стихове душата,

но счупи се и на таланта си изневери.

Думите са бедни да опишат

любовта им чиста и пресвята.

Четката не би могла да диша

със своите бои върху платната.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Венцислав All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...