8.08.2008 г., 21:33

Ромео и Жулиета

1K 0 1

РОМЕО И ЖУЛИЕТА

 

То беше преди толкова години,

разказва вятърът на пожълтелите листа.

От свада между родове, роднини

изгряла чиста любовта.

Времето тече, минават дни.

Денят с нощта се сменят...

Вятърът разказва за нещастните души,

които и в смъртта не си изменят.

Дъждът изми очите на земята.

Ехото зашепна във планински пещери.

Перото се опита да закърпи в стихове душата,

но счупи се и на таланта си изневери.

Думите са бедни да опишат

любовта им чиста и пресвята.

Четката не би могла да диша

със своите бои върху платната.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Венцислав Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...