РОМЕО И ЖУЛИЕТА

То беше преди толкова години,

разказва вятърът на пожълтелите листа.

От свада между родове, роднини

изгряла чиста любовта.

Времето тече, минават дни.

Денят с нощта се сменят...

Вятърът разказва за нещастните души,

които и в смъртта не си изменят.

Дъждът изми очите на земята.

Ехото зашепна във планински пещери.

Перото се опита да закърпи в стихове душата,

но счупи се и на таланта си изневери.

Думите са бедни да опишат

любовта им чиста и пресвята.

Четката не би могла да диша

със своите бои върху платната.