Росна китка
Росна китка, рано-рано,
бабо, аз съм ти набрала -
да ухае на Балкана
в твойта стая овехтяла.
Росна китка, изтъкана
със лъчи от чисто злато,
че тъй прашен е дивана,
а и днес навън е лято.
Не сърди се, че е мокра -
дядо съ́лзи си изплака.
Сам-самичък там е, горе,
но ще чака. Но ще чака...
Ще ти праща дъжд по пладне,
че цветята се поливат.
А светилото щом падне,
ще повехнат, но щастливи.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Миглена Миткова Todos los derechos reservados
