9.07.2018 г., 21:08 ч.

Росна китка 

  Поезия » Друга
427 6 19

Росна китка, рано-рано,
бабо, аз съм ти набрала -
да ухае на Балкана
в твойта стая овехтяла.

 

Росна китка, изтъкана
със лъчи от чисто злато,
че тъй прашен е дивана,
а и днес навън е лято.

 

Не сърди се, че е мокра -
дядо съ́лзи си изплака.
Сам-самичък там е, горе,
но ще чака. Но ще чака...

 

Ще ти праща дъжд по пладне,
че цветята се поливат.
А светилото щом падне,
ще повехнат, но щастливи.

© Миглена Миткова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??