Сузана (Сузана младенова)
3 1
13 may 2007, 21:05

Роза 

  Poesía
609 0 1
                                 
       Роза без цвят, без ухание, роза, потънала в прах,
       скриваше свойто мълчание, в хората всяваше    
       страх. Цъфтеше между трънаците и слънце
                   
         не виждаше тя. И молеше минувачите за
         капчица вода. Но никой не чу молбата й.
         Никой до нея не спря. Измежду трънаците          
         няма приятели. Това тя накрая разбра!

© Сузана младенова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Добре е!
    Харесва ми!
    И идеята е хубава!
    Само остава да подредиш самия стих
    в куплети!
    Е,само предлагам ..
Propuestas
: ??:??