Роза
767
0
1
Роза без цвят, без ухание, роза, потънала в прах,
скриваше свойто мълчание, в хората всяваше
страх. Цъфтеше между трънаците и слънце
не виждаше тя. И молеше минувачите за
капчица вода. Но никой не чу молбата й.
Никой до нея не спря. Измежду трънаците
няма приятели. Това тя накрая разбра!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Сузана младенова Всички права запазени
