13 мая 2007 г., 21:05

Роза

765 0 1
                                 
       Роза без цвят, без ухание, роза, потънала в прах,
       скриваше свойто мълчание, в хората всяваше    
       страх. Цъфтеше между трънаците и слънце
                   
         не виждаше тя. И молеше минувачите за
         капчица вода. Но никой не чу молбата й.
         Никой до нея не спря. Измежду трънаците          
         няма приятели. Това тя накрая разбра!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Сузана младенова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Добре е!
    Харесва ми!
    И идеята е хубава!
    Само остава да подредиш самия стих
    в куплети!
    Е,само предлагам ..

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...