13 мая 2007 г., 21:05

Роза

770 0 1
                                 
       Роза без цвят, без ухание, роза, потънала в прах,
       скриваше свойто мълчание, в хората всяваше    
       страх. Цъфтеше между трънаците и слънце
                   
         не виждаше тя. И молеше минувачите за
         капчица вода. Но никой не чу молбата й.
         Никой до нея не спря. Измежду трънаците          
         няма приятели. Това тя накрая разбра!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Сузана младенова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Добре е!
    Харесва ми!
    И идеята е хубава!
    Само остава да подредиш самия стих
    в куплети!
    Е,само предлагам ..

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...