Роза без цвят, без ухание, роза, потънала в прах, скриваше свойто мълчание, в хората всяваше страх. Цъфтеше между трънаците и слънце
не виждаше тя. И молеше минувачите за капчица вода. Но никой не чу молбата й. Никой до нея не спря. Измежду трънаците няма приятели. Това тя накрая разбра!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
Харесва ми!
И идеята е хубава!
Само остава да подредиш самия стих
в куплети!
Е,само предлагам ..