13 мая 2007 г., 21:05

Роза 

  Поэзия
610 0 1
                                 
       Роза без цвят, без ухание, роза, потънала в прах,
       скриваше свойто мълчание, в хората всяваше    
       страх. Цъфтеше между трънаците и слънце
                   
         не виждаше тя. И молеше минувачите за
         капчица вода. Но никой не чу молбата й.
         Никой до нея не спря. Измежду трънаците          
         няма приятели. Това тя накрая разбра!

© Сузана младенова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Добре е!
    Харесва ми!
    И идеята е хубава!
    Само остава да подредиш самия стих
    в куплети!
    Е,само предлагам ..
Предложения
: ??:??