May 13, 2007, 9:05 PM

Роза

Poetry

764 0 1

       Роза без цвят, без ухание, роза, потънала в прах,
       скриваше свойто мълчание, в хората всяваше
       страх. Цъфтеше между трънаците и слънце

         не виждаше тя. И молеше минувачите за
         капчица вода. Но никой не чу молбата й.
         Никой до нея не спря. Измежду трънаците
         няма приятели. Това тя накрая разбра!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

byboJle4e`f (Сияна Георгиева)

Добре е!
Харесва ми!
И идеята е хубава!
Само остава да подредиш самия стих
в куплети!
Е,само предлагам ..

2007-05-14T00:34:13+03:00

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0