10 jul 2008, 16:44

роза

  Poesía » Otra
563 0 1

                                            Роза

Прокълната роза,

откъсната от прокълната ръка.

Отровни черни бодли защитаваха тази прокълната красота.

Ярко червена кръв се сливаше

с тези прокълнати нейни листа.

Тази ръка, която я бе откъснала, сега я стискаше силно.

Но злокобният аромат на чевената роза бе предназначен за друг.

                                     ..................................................

Жена с бяла рокля чакаше горе на хълма в нощта.

Тя чакаше тази роза,

чакаше прокълнатата красота,

чакаше смъртта.

                                   ..........................................................

Непрогледна  тъмнина, студ и тишина витаеха в този късен час.

А горе на хълма беше заспала жена в бяла рокля.

 Ръцете и в кръв, в косите си бе сложила прокълнатата роза .

От тишината и тъмнината не идваше никого.

Всичко спеше в съня на смъртта.

Само вятърът разнасяше този злокобен аромат

от тази прокълната красота

Роза с цветове, червени като кръвта.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Константина Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Невероятно красиво цвете,което много лесно може да те подмами убоде!!!Същото е и при любовта!Тъй красива,но и от нея също толкова боли!Привидност...,маска...Доказателство,че не всичко е такова каквото изглежда!!!Страхотна поема

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...