10.07.2008 г., 16:44

роза

566 0 1

                                            Роза

Прокълната роза,

откъсната от прокълната ръка.

Отровни черни бодли защитаваха тази прокълната красота.

Ярко червена кръв се сливаше

с тези прокълнати нейни листа.

Тази ръка, която я бе откъснала, сега я стискаше силно.

Но злокобният аромат на чевената роза бе предназначен за друг.

                                     ..................................................

Жена с бяла рокля чакаше горе на хълма в нощта.

Тя чакаше тази роза,

чакаше прокълнатата красота,

чакаше смъртта.

                                   ..........................................................

Непрогледна  тъмнина, студ и тишина витаеха в този късен час.

А горе на хълма беше заспала жена в бяла рокля.

 Ръцете и в кръв, в косите си бе сложила прокълнатата роза .

От тишината и тъмнината не идваше никого.

Всичко спеше в съня на смъртта.

Само вятърът разнасяше този злокобен аромат

от тази прокълната красота

Роза с цветове, червени като кръвта.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Константина Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Невероятно красиво цвете,което много лесно може да те подмами убоде!!!Същото е и при любовта!Тъй красива,но и от нея също толкова боли!Привидност...,маска...Доказателство,че не всичко е такова каквото изглежда!!!Страхотна поема

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...