роза

                                            Роза

Прокълната роза,

откъсната от прокълната ръка.

Отровни черни бодли защитаваха тази прокълната красота.

Ярко червена кръв се сливаше

с тези прокълнати нейни листа.

Тази ръка, която я бе откъснала, сега я стискаше силно.

Но злокобният аромат на чевената роза бе предназначен за друг.

                                     ..................................................

Жена с бяла рокля чакаше горе на хълма в нощта.

Тя чакаше тази роза,

чакаше прокълнатата красота,

чакаше смъртта.

                                   ..........................................................

Непрогледна  тъмнина, студ и тишина витаеха в този късен час.

А горе на хълма беше заспала жена в бяла рокля.

 Ръцете и в кръв, в косите си бе сложила прокълнатата роза .

От тишината и тъмнината не идваше никого.

Всичко спеше в съня на смъртта.

Само вятърът разнасяше този злокобен аромат

от тази прокълната красота

Роза с цветове, червени като кръвта.