Розата
Израсна розичка в калта.
О, колко нежна беше тя!
Какво божествено ухание
излъчваше това създание.
Щом погледът ми спре на нея
възторжен, възхитен немея.
И сякаш в приказна позлата
дъждът изкъпал бе листата.
С лудо биещо сърце
протегнах тръпнещи ръце
да я погаля, да прегърна, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse