Розата
Розата
Израсна розичка в калта.
О, колко нежна беше тя!
Какво божествено ухание
излъчваше това създание.
Щом погледът ми спре на нея
възторжен, възхитен немея.
И сякаш в приказна позлата
дъждът изкъпал бе листата.
С лудо биещо сърце
протегнах тръпнещи ръце
да я погаля, да прегърна,
с любов на нежност да отвърна.
Докоснах я, но в миг блажен
замрях потресен, вцепенен.
С бодили остри, за отплата,
разкъса ми до кръв месата.
Измина време. Прехвърча сняг,
на розите най-злият враг.
Безмилостният вятър гони
листа от грозните им клони.
Седя прегърбен, посивял,
любов и младост преживял.
Ридая горко и без глас
за Розата, що любих аз.
Георги Гълъбов
Израсна розичка в калта.
О, колко нежна беше тя!
Какво божествено ухание
излъчваше това създание.
Щом погледът ми спре на нея
възторжен, възхитен немея.
И сякаш в приказна позлата
дъждът изкъпал бе листата.
С лудо биещо сърце
протегнах тръпнещи ръце
да я погаля, да прегърна,
с любов на нежност да отвърна.
Докоснах я, но в миг блажен
замрях потресен, вцепенен.
С бодили остри, за отплата,
разкъса ми до кръв месата.
Измина време. Прехвърча сняг,
на розите най-злият враг.
Безмилостният вятър гони
листа от грозните им клони.
Седя прегърбен, посивял,
любов и младост преживял.
Ридая горко и без глас
за Розата, що любих аз.
Георги Гълъбов
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Гълъбов Всички права запазени
