vihren (Георги Гълъбов)
94 56
Sep 23, 2008, 12:38 PM

Розата 

  Poetry » Love
1223 1 5
Розата

Израсна розичка в калта.
О, колко нежна беше тя!
Какво божествено ухание
излъчваше това създание.

Щом погледът ми спре на нея
възторжен, възхитен немея.
И сякаш в приказна позлата
дъждът изкъпал бе листата.

С лудо биещо сърце
протегнах тръпнещи ръце
да я погаля, да прегърна,
с любов на нежност да отвърна.

Докоснах я, но в миг блажен
замрях потресен, вцепенен.
С бодили остри, за отплата,
разкъса ми до кръв месата.

Измина време. Прехвърча сняг,
на розите най-злият враг.
Безмилостният вятър гони
листа от грозните им клони.

Седя прегърбен, посивял,
любов и младост преживял.
Ридая горко и без глас
за Розата, що любих аз.

Георги Гълъбов

© Георги Гълъбов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??