3 feb 2011, 17:06

Розата на любовта

  Poesía
693 0 0

Пропука се светъл лъч в мрака.

Борейки се със своята сила на любовта,

разпъпи се розата на радостта.

Тя е нежна като коприна,

изпълнена със своята красота.

Росни капки блещукат

върху чувствените ù листа,

сякаш са голям диамант –

огрян от света.

Но тя е обградена от болката и омразата,

които искат да я погълнат и унищожат.

Но колкото и да е крехка, е и силна –

може да боде, докато кръвта не потече.

Огрява я надеждата да се бори и победи

и топъл слънчев лъч да стопли смелата ù душа.

И тя със своя блян освети света,

побеждавайки мрака.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© СИЛВИЯ ИВАНОВА Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...