3 февр. 2011 г., 17:06

Розата на любовта

690 0 0

Пропука се светъл лъч в мрака.

Борейки се със своята сила на любовта,

разпъпи се розата на радостта.

Тя е нежна като коприна,

изпълнена със своята красота.

Росни капки блещукат

върху чувствените ù листа,

сякаш са голям диамант –

огрян от света.

Но тя е обградена от болката и омразата,

които искат да я погълнат и унищожат.

Но колкото и да е крехка, е и силна –

може да боде, докато кръвта не потече.

Огрява я надеждата да се бори и победи

и топъл слънчев лъч да стопли смелата ù душа.

И тя със своя блян освети света,

побеждавайки мрака.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© СИЛВИЯ ИВАНОВА Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...