3.02.2011 г., 17:06

Розата на любовта

693 0 0

Пропука се светъл лъч в мрака.

Борейки се със своята сила на любовта,

разпъпи се розата на радостта.

Тя е нежна като коприна,

изпълнена със своята красота.

Росни капки блещукат

върху чувствените ù листа,

сякаш са голям диамант –

огрян от света.

Но тя е обградена от болката и омразата,

които искат да я погълнат и унищожат.

Но колкото и да е крехка, е и силна –

може да боде, докато кръвта не потече.

Огрява я надеждата да се бори и победи

и топъл слънчев лъч да стопли смелата ù душа.

И тя със своя блян освети света,

побеждавайки мрака.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© СИЛВИЯ ИВАНОВА Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...