Пропука се светъл лъч в мрака.

Борейки се със своята сила на любовта,

разпъпи се розата на радостта.

Тя е нежна като коприна,

изпълнена със своята красота.

Росни капки блещукат

върху чувствените ù листа,

сякаш са голям диамант –

огрян от света.

Но тя е обградена от болката и омразата,

които искат да я погълнат и унищожат.

Но колкото и да е крехка, е и силна –

може да боде, докато кръвта не потече.

Огрява я надеждата да се бори и победи

и топъл слънчев лъч да стопли смелата ù душа.

И тя със своя блян освети света,

побеждавайки мрака.