Luna13 (Моника Стойчева) Luna13 (Моника Стойчева)
7 147
20 may 2014, 22:45

Рози от хартия в есенни сълзи

795 0 3


Танцувахме сред снеговете

на отминалите рани...

А истините тогава изглеждаха

изгубени стъпки към щастието...

Розите бяха  направени  от хартия, оцветени в червено,

за да изглеждат красиви и реални...

Времето, в което идва дъждът и отмива

маските, никога не закъснява!...

Разбира се,  розите се разпаднаха и потънаха

в калните локви...

танцуващите звезди се смутиха

и им обърнах гръб...

Скръбта  беше смразила душите...

не очакваха любов в сезона на

пожълтелите листа,

защото отдавна бяха свикнали да получават

фалшиви хартиени рози...

 

автор: Моника Стойчева

дата: 19. 05. 2014 г.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Моника Стойчева Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0