14 mar 2023, 9:57

Розово вятърно утре

  Poesía » Otra
865 5 16

Подръж ми чадъра за малко,

червило от чантата да извадя.

Този дъжд го изми… колко жалко…

Как усмивка за теб да запазя?

Вятъра лудо към мен се затича

и нежно обагри страните ми.

Розов цвят така ми прилича,

като днешното утре без минало.

А дъждът все потропва безспир,

розови трели в песен извива.

В миглите нежна капка блести,

слънце малко, тъгата отмива.

Подръж ми чадъра за малко…

На устните маргаритка цъфти.

Аз съм дъждът, ти слънцето жарко,

розово вятърно утре ми запази.

 

12.03.2023

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Радвам се, че ти хареса! Благодаря!
  • Нежност! Поздравления за стиха ти, Скитница!
  • Имай своето розово вятърно утре, изпълнено с много щастие!
    Благодаря ти!
  • Много сладичко и мило! < 3
  • Вал, радвам се, че ти хареса!

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...