14.03.2023 г., 9:57 ч.
Розово вятърно утре
Подръж ми чадъра за малко,
червило от чантата да извадя.
Този дъжд го изми… колко жалко…
Как усмивка за теб да запазя?
Вятъра лудо към мен се затича
и нежно обагри страните ми.
Розов цвят така ми прилича,
като днешното утре без минало.
А дъждът все потропва безспир,
розови трели в песен извива.
В миглите нежна капка блести,
слънце малко, тъгата отмива.
Подръж ми чадъра за малко…
На устните маргаритка цъфти.
Аз съм дъждът, ти слънцето жарко,
розово вятърно утре ми запази.
12.03.2023
Свързани произведения
717
7
6
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Радвам се, че ти хареса! Благодаря!
-
Нежност! Поздравления за стиха ти, Скитница!
-
Имай своето розово вятърно утре, изпълнено с много щастие!
Благодаря ти! -
Много сладичко и мило! < 3
-
Вал, радвам се, че ти хареса!
-
Хубаво и нежно е!
-
Благодаря ти!
-
Мари, Тони, Вили, Бела, Райне, благодаря ви мили момичета!
Георги, Деян, радвам се, че и вие надникнахте!
Имайте едно розово - Днес! -
Ех, това червило!
-
Нежничко и сладко 😊
Поздравявам те. -
Браво, чудесно е!
-
Харесва ми...
-
Много е нежно и прекрасно се връзва с колажа на Георги
-
"Розов цвят така ми прилича,
като днешното утре без минало"
Много хубав и нежен стих! Миналото е простено, гледай в бъдещето! -
И на мен ми стана едно "розово вятърно" след като прочетох написаното от теб, Скити.
Нека целият ти дне премине през магията на розовата надежда и сияйната обич!🌹💞 -
Благодаря за усмивката!
-
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
