Розово вятърно утре
Подръж ми чадъра за малко,
червило от чантата да извадя.
Този дъжд го изми… колко жалко…
Как усмивка за теб да запазя?
Вятъра лудо към мен се затича
и нежно обагри страните ми.
Розов цвят така ми прилича,
като днешното утре без минало.
А дъждът все потропва безспир,
розови трели в песен извива.
В миглите нежна капка блести,
слънце малко, тъгата отмива.
Подръж ми чадъра за малко…
На устните маргаритка цъфти.
Аз съм дъждът, ти слънцето жарко,
розово вятърно утре ми запази.
12.03.2023
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
